През настоящия програмен период една от големите цели на Общата селскостопанска политика на Европйския съяз е подкрепа на дейности, ограничаващи вредното въздействие върху околната среда и борбата с измененията на климата. Така 30% от директните плащания са „зелени“, а част от средствата по програмата за развитие на селските райони са отделени за практики, свързани с дейности като опазване на почвите от ерозия, запазване на биологичното разнообразие, ограничаването на вредното въздействие върху водите и др. И макар да расте делът на фермерите, които подкрепят мнението, че дейностите в селското стопанство трябва да носят повече ползи за околната среда, все още различията между тях и гражданите са сериозни.
През последните години в обществения дебат по тази тема се сблъскват две различни тези: от едната страна са земеделските производители, които смятат, че субсидирането на земеделието трябва да запази облика си на политика, подкрепяща доходите на фермерите, тъй като това ще осигури жизненоспособно производство на храни и развитие на селските региони. От друга страна, съществува и мнението, че подпомагането на селското стопанство трябва да бъде на база произвежданите от него обществени блага, включително и в сферата на екологията.
Затова дали трябва да се обвърже по-голям дял от европейското финансиране с повече зелени практики и изисквания през новия програмен период след 2020 г, „Капитал“ провежда дебат на тема „Трябва ли по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания след 2020 г.?“. Аргументи в двете посокипредставят Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, и Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. Вижте в детайли тезите по дебата тук.