Ако германските граждани не видят въвеждане на ред в Полша и Унгария, има голяма вероятност евроскептицизмът да се повиши, казва германският експерт по външна политика Корнелиус Адебахр в интервю за Сузана Габризова от EURACTIV Словакия
Корнелиус Адебахр е политически анализатор, с фокус насочен към европейската външна политика и предприемач, базиран в Берлин, Германия. Той е сътрудник на Института за изследвания на Германския съвет по външни отношения (DGAP) и сътрудник към програма „Европа“ във фондация Карнеги.
Участва в екипа по проекта CODES, който разглежда евроскептичните настроения а гражданите в 6 страни от ЕС, включително Германия.
Прочетете повече: One Union, Two Universes? Critical Perception of the EU in Six EU Member States.
Докладът на германската страна в рамките на проекта CODES, който обобщи дискусиите с гражданите показва различен начин, по който вашите респонденти говорят за ЕС – без следа от популизъм, за разлика от други страни. Резюмето от срещите всъщност представляваше задълбочен анализ на състоянието на ЕС. Смятате ли, че състава на групите и къде се намират те да изиглари роля или причината е в нивото на самоидентификация на германците с европейския проект?
Първото имаше значение. Организирахме тези събития в големите градове, а не в селските райони, и работихме чрез установени структури както на DGAP, така и на партньорски организации – в един град беше търговска камара, в друг беше университет, а в трети – Европа директ център, така че това са организации, които са основната си част подкрепят европейския проект. Вероятно това доведе на дискусиите хора, които имат обща положителна нагласа. Но въпреки положителното отношение те също атака критикуваха, така че това не бяха дискусии, където всеки се съгласяваше колко велик е ЕС.
Но критиката изглежда обоснована, без популизъм и сякаш винаги се прокрадва едно чувство за идентичност с ЕС?
Ако ги попитате, вероятно ще има някои, които биха казали „Е, аз съм баварец, но аз също съм немец и европеец“. Можете да имате различни слоеве на идентичност и една идентичност не изключва другата. Това, което имаме, е и този вкоренен елемент на Германия в Европа. Хората рядко говорят за Германия като нещо отделно, винаги ще правят този европейски контекст. Те виждат, че процесът на интеграция в ЕС е от полза за Германия, понякога могат да посочат конкретна полза, но дори само факта, че ние живеем в мир през последните десетилетия и сме приятели с всички наши съседи е достатъчен. Но това е така, защото сме израснали знаейки това или научавайки това и виждайки ЕС по този начин. Това е може би повече на ниво осъзнаване, отколкото на ниво идентичност. Бих казал, че повечето от хората, които участваха в дискусиите се смятат повече или по-малко европейци, дори да са критични към много неща, които ЕС е направил или да предпочитат да имат отново ЕС с 12 или 15 страни членки.
В германския дебат въпросът за разширяването беше повдигнат в смисъл, че може би ЕС се разшири твърде бързо, а не в смисъл, че ЕС изобщо не трябваше да се разширява. В съседна Австрия коментарите по този въпрос бяха много по-радикални. Германия също така смята, че липсва солидарност от страните от Вишегрдската група, но и този въпрос не се поставя радикално. Бихте ли казали, че в Германия гледната точка спрямо Източна Европа е различна от тази в Австрия?
По този въпрос има разлики в самата Германия, в зависимост от това дали става дума за западната или за източната част. В Източна Германия съществува това чувство на „заедност” спрямо страните от Централна и Източна Европа, доколкото всички те са живяли под съветска власт. Хората от Източна Германия по-лесно могат да разберат колко труден може да е преходът. Докато хората в Западната част – някои от тях не биха отишли дори на почивка в страните от ЦИЕ.
Това, което намерихме за впечатляващо, беше идеята да упрекнем Унгария или Полша за това, което се случва в тези страни. На дискусиите в Германия хората показаха, че са загрижени за стойностите и упрекват липсата на общи ценности, която те констатират на база на последното развитие в тези страни. Може би това е свързано с чувството, че Германия е основател на ЕС – знаем за какво става въпрос, ние установихме правилата и приехме всички, които играят по правилата, но тези страни започват да играят по други правила и това не ни харесва. Така че, има усешане от рода „ние сме били тук достатъчно дълго“ и на негова база казваме на другите как трябва да се държат. Дали това помага или не, не зная, но изглежда, че това чувстват гражданите в Германия.
Германия беше единствената от 6-те страни, в които бяха проведени дискусиите, където се появи темата за „основните ценности“ на ЕС. Смятате ли, че ако тази тема не се адресира на европейско равнище това може да увеличи евроскептицизма в Германия?
Определено. Това е нещо, от което гражданите изглежда се интересуват. Ако всички правят каквото искат, тогава това не е съюз. Това правило се огъва, точно сега е съсредоточено върху Унгария и Полша, но преди това беше Гърция, която изкривяваше правилата, подправяше числата, и трябваше да бъде спасена от германските пари и германските банки. Разбира се, това е различна история, но е лесно да го видим, че някои играят по правилата – германците обичат да се възприемат като такива, докато други не играят по правилата, но искат да получат ползи. И дали Гърция иска да бъде спасена или дали Полша иска да получи структурни фондове, но не приема същите ценности – солидарност в кризата с бежанците – тези неща създават имидж, на базата на който германците ще изградят подкрепата си за европейската интеграция. Ако не видят, че нещата се подреждат, има голяма вероятност евроскептицизмът им да се повиши или поне да останат твърде критични.
От разговорите, които сте имали в Германия, изглежда, че диференцираната интеграция създава напрежение. Какъв е предпочитаният сценарий за хората, които казват, че това е проблем? Тъй като в Словакия почти имаме консенсус, че ще има ядро на ЕС, което ще върви напред и Германия ще бъде в неговият авангард.
Интересно е, че питате за това, защото не германците искат това ядро. Има достатъчно германци, които казват „не, всеки който е в лодката сега трябва да остане в лодката и трябва да се движим заедно“. Но липсва разбиране дали една или друга страна иска да напредва, както британците никога не са искали да приемат общата валута. Хората наистина не могат да оценят това. Предполагам идеята е, че всички трябва да напреднем. Тя е базирана на основното чувство на германците, че европейската интеграция е нещо добро за нас. Ако тя е добро за нас, тя е добро и за другите страни. Защо тогава те не искат това допълнително ниво на интеграция?
Мартин Шулц вече предложи Съединени щати на Европа през 2025 г. Той беше остро критикуван точно за това – че всеки, който иска да продължи, може да остане, а онези, които не искат – трябва да напуснат. Съществува силно усещане, че Европа трябва да напредва като цяло, за това става дума, това е общ проект. Моята собствена критика вероятно би била, че хората не виждат защо гражданите, а не само правителствата, но и гражданите в други страни, не искат да имат същото ниво на интеграция, каквото ние, германците искаме да имаме. Ние сме склонни да пренебрегваме, че французите са много по-малко ентусиазирани за интеграцията, може би искат европейският финансов министър и бюджета, но има и други елементи, в които те са много колебливи.
Как четете тези коментари на Шулц за Съединените щати на Европа в рамките на вътрешнополитическата му стратегия?
Първо, мисля си защо не го каза преди половин година, когато провеждаше кампания. Ако го беше повдигнал, това едва ли би променило драстично резултатите, но се оказа, че след изборите много хора попитаха: „Защо не говорихте за Европа? Защо не го повдигнахте този въпрос, можехте да се отличите от канцлера? „. Второ, считам, че това е доста амбициозно. Защо той предложи 2025? Тъй като през 1925 г. социалдемократическата партия в манифест заявява, че се стремим към Съединените щати на Европа – така той всъщност се заиграва с тази годишнина. Ето защо той не каза 2030. Когато се замислям за начина, по който се опитахме да имаме европейска конституция през 2004 г., 2005 г. – това са вече 12 години и сега той иска да има нещо съвсем различно след осем години. Времевият хоризонт е много амбициозен. Мисля, че има личен елемент в това.
Проектът e подкрепен от Програмата „Европа за гражданите“ на Европейския съюз.
Подкрепата на Европейската комисия за представянето на тази публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява само възгледите на авторите и Комисията не носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация