Неудовлетворените очаквания са основна движеща сила на евроскептицизма както в старите, така и в новите страни-членки на Европейския съюз. Разликата е във вида на очакванията – докато жителите на западните държави очакват източноевропейците да спазват основните европейски ценности (като солидарност или нулева толерантност към корупция), източноевропейците очакват да имат същият висок жизнен стандарт като в по-старите страни членки. Общото е, че хората и в двете части на Европа очакват Европейският съюз постепенно да се превърне в едно цяло с единни норми и богатство.
Това са основните изводи от първия етап на международно изследване, основано на 66 дебата с граждани на шест държави-членки – Австрия, България, Унгария, Германия, Латвия и Словакия. Дискусиите са организирани в рамките на проект „Осмисляне и дебатиране на евроскептицизма“, подкрепен от програмата „Европа за гражданите“ на ЕС. Дебатите в България бяха проведени от фондация „Капитал“.
Нарастващият евроскептицизъм е все по-голяма тема за притеснение в контекста на бъдещето на европейската интеграция. Проектът „Осмисляне и дебатиране на евроскептицизма“ изследва евроскептицизма сред обикновените граждани в провинцията и как може да му се противодейства на местно ниво. Макар че страните в изследването не са най-евроскептичните (като Великобритания, Холандия или Дания например), и в тях има отчетливо нарастване на евроскептицизма. Германия може да се разглежда като единственото изключение, въпреки това, гледайки към източната част на страната, тенденцията е налице.
Според гражданите на шесте държави основните предимства на ЕС са четирите основни свободи, преди всичко свободата на пътувате и на работа в други страни от ЕС. Най-критикувани са европейските фондове като източник на корупция, миграционната криза като пример за провала наЕС да се защити и чувството за второкласно гражданство в посткомунистическите общества.
Източници на евроскептицизма
Въпреки различните опити да се доближи ЕС до неговите граждани, проектът за европейска интеграция все още се възприема като елитарен. Възприемането на ЕС като проект, от който се възползват само избрани, редовно се появява във всички дебати. В Германия бе отбелязано, че елитите са тези, които извличат голямата част от ползите от Европейския съюз. В един от австрийските дебати дори бе посочено, че големия бизнес използва ЕС за сметка на своите граждани.
Подобни възприятия, но на по-лично ниво, са представени и в страните от Централна и Източна Европа. В Словакия, България или Унгария само малцина се идентифицират като бенефициенти на определени програми и фондове на ЕС. Друг отрицателен имидж на фондовете на ЕС, който все още е налице в страните от Централна и Източна Европа, се основава на дихотомията център /провинцията. Аргументът е, че колкото по-далеч от столиците живеят хората, толкова по-далеч са икономическите възможности и ползите от ЕС.
Обсъждането на средствата от ЕС разкрива две важни последици за политиките на ЕС и тяхното по-нататъшно комуникиране. Първо, без ефективния надзор на еврофондовете от наднационални органи на равнище ЕС, оценката на финансовата подкрепа от страна на ЕС ще се влоши: няма да засили имиджа на „силен, подпомагащ партньор“, а този на „щедър прахосник „. Второ, акцентът от ползите за „обикновените хора“ следва да бъде засилен при комуникиране на ползите от средствата на ЕС. В идеалния случай хората трябва да разберат какво печели всеки един от тях и всеки техен съсед от евроинтеграцията.
Бежанската криза е друг фактор провокиращ евроскептицизма. Забележително е несъответствието в отношението към собствените граждани като икономически мигранти в Западна Европа, от една страна, и към мигрантите, идващи в Централна Източна Европа от неевропейски страни, от друга страна. Докато първото е наред, защото е от полза „за нас”, второто не се разглежда като другата страна на същата монета.
Идеята, че гражданите на ЦИЕ се третират като европейци втора класа, беше изказана във всяка такава страна, в която бяха проведени дебати. Неравнопоставеност на жизнените стандарти между държавите-членки на ЕС; различно заплащане за същата дейност в зависимост от националността на работника; различни нива на субсидии за ЦИЕ и западни земеделски стопани, различни стандарти за защита на клиентите по отношение на храната – тези фактори подхранват чувството на източноевропейците, че не са пълноценни европейски граждани.
От друга страна, усещането за несправедливост е силно застъпено и в старите държави-членки. Те посочват „някои източноевропейски държави“ като нарушители, за които общите принципи не важат. Проблемът многократно се споменава като неуважение към европейските правила и ценности от страна на тези страни. Както един участник в Австрия каза: „Тези страни искат само да имат вземат и да извличат изгоди, без да дават нищо в замяна“.
Ползите от еврочленството
Четирите свободи на ЕС (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали) са спонтанно споменати във всички дебати като основни предимства на европейската интеграция, макар и по-скоро абстрактни. По-задълбоченото обсъждане на четирите свободи обаче разкрива различията между западните членове, от една страна, и страните от Централна и Източна Европа, от друга. В Германия и Австрия свободата на движение се оценява положително не само от гледна точка на личните ползи, но и като общ принцип, който си струва да се запази.
От друга страна, участниците от страните от Централна и Източна Европа гледат на четирите основни свободи чрез оптиката на личните им ползи, свързани с тях или с приятелите и членовете на техните семейства. Освен това в страните от Централна и Източна Европа свободата да се преместиш в друга страна също беше отчетена като частично отрицателна, тъй като допринася за изтичането на мозъци и масовото напускане на младите хора от тези страни. Програмата „Еразъм“ често е спеменавана като един от добрите примери, който предлага възможност за „усещане” на европейската общност от първа ръка и за изграждане на европейска идентичност сред младите хора в дългосрочен план.
Сравнявайки дебатите за ползите от ЕС, друга разлика е преобладаване на материални облаги, посочвани от гражданите на новите държави-членки. Развитието на инфраструктурата се посочва повече от всичко друго като осезаема полза от членството в ЕС. Ползите като сигурност или оправомощаване на държавите на международно ниво (като част от ЕС) рядко се споменават в източноевропейските страни, но са част от дебата в Австрия и Германия.
Интересне феномен е, че основната цел с която е създаден Европейския съюз – да осигури дълготраен мир на континента, рядко се споменава като спонтанно възприемана полза. Само някои по-възрастни участници от Германия споменават важността на ЕС като гарант за мир и сигурност.
А сега накъде
Повече от 10 години след като страните от ЦИЕ станаха члени на ЕС все още има значителни различия между старите и новите държави-членки. Тези различия не са само в икономическия статус на държавите-членки, но и в нагласите към големите политически въпроси, пред които е изправен ЕС. Мнозина счятат, че диференцираната интеграция би била решение на липсата на консенсус за това как да се преодолеят многобройните кризи в Европа.
Въз основа на изследването в шестте държави-членки може да се твърди, че диференцираната интеграция няма да помогне за преодоляване на различията, твърдят анализаторите от Comenius university, Словакия, водещ партньор в проекта. Според тях тъй като липсата на единство води до засилване на евроскептичните нагласи, диференцираната интеграция би увеличила по-скоро вероятността за разпадане на интеграционния проект, тъй като тя допълнително би усилила същестувващото чувство за втора класа европейци.
Поуките, извлечени от дебатите в шестте държави в рамките на изследоването показват, че има поне два аспекта на общоевропейския проект, към които не трябва да се подхожда с лека ръка. Особено когато се имат предвид, че (нереалистичните) очаквания в старите и в новите членове, които подхранват евроскептицизма, бяха създадени предимно от политиците.
Първият аспект е необходимостта четирите свободи да бъдат запазени като най-ценното постижение на ЕС. Ограниченията на шенгенския режим или възможната защита на местните пазари на труда биха могли да навредят на проекта на ЕС безвъзвратно. Възможността за диференцирана интеграция като бъдещ път за ЕС трябва да се третира много предпазливо.
Вторият аспект е, че въпреки зачителното подобрение на ситуацията в региона на Централна и Източна Европа, новите държави-членки все още са икономически изостанали. Дебатът относно новата перспектива на политиката на сближаване на ЕС трябва да вземе предвид това. Стратегията за излизане (от завасимостта от еврофондовете) следва да бъде приета, докато преходният период за намаляване на подкрепата от ЕС ще продължи да съществува (дори след 2020 г.).
Проектът e подкрепен от Програмата „Европа за гражданите“ на Европейския съюз.
Подкрепата на Европейската комисия за представянето на тази публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява само възгледите на авторите и Комисията не носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация